Когато главният изпълнителен директор на OpenAI Сам Алтман обявява вътрешен червен

Когато основният изпълнителен шеф на OpenAI Сам Алтман обявява вътрешен „ червен код “ за ChatGPT, това не е просто техническа записка към екипа, а сигнал, че най-горещият сегмент на международните пазари навлиза в нов стадий – от еуфорична доминация към защитна фаза на борба за дял, маржове и доверие. Компания, която възнамерява да усили приходите си от към 13 милиарда $ през 2025 година до 200 милиарда $ до 2030 година, внезапно признава, че конкуренцията може да трансформира тази траектория от права линия в доста по-зигзагообразен път.Поводът е явен: Гугъл показва модела Gemini 3, който по редица проби изпреварва ChatGPT и изстрелва акциите на компанията до нови върхове. Anthropic дава отговор с Claude Opus 4.5 и укрепва позицията си като сериозен съперник в „ премиум “ сегмента на изкуствения разсъдък за експерти. В същото време последният модел на OpenAI, GPT-5, получава смесени оценки – задоволително мощен, с цел да остане състезател №1, само че не задоволително, с цел да затвори вратата пред останалите. На този декор вътрешното самопризнание на Алтман, че Gemini 3 може да сътвори „ стопански срещуположен вятър “ за OpenAI, е значим психически завой: компанията, която отприщи актуалната вълна на генеративния изкуствен интелект, към този момент не играе сама на сцената.Зад тази вътрешна паника стоят цифри, които са по едно и също време впечатляващи и притеснителни. OpenAI дава обещание мащаб на финансовите разноски, какъвто софтуерният бранш рядко е виждал: към 1,4 трилиона $ за центрове за данни и инфраструктура за осем години. Тези пари няма да отидат единствено в личните сървъри на компанията, а ще се разпределят през облачни снабдители като CoreWeave и Oracle и през чипопроизводители като Broadcom, Nvidia и AMD. Това основава самобитен кръгообразен поток – OpenAI е по едно и също време клиент, сътрудник и катализатор за приходите на същите компании, от които зависи. Когато една компания сложи сходна сума върху масата, това е или началото на дълъг цикъл на доминация, или предстоящ учебникарски образец за това по какъв начин наподобява балон, който се надува прекомерно бързо.Пазарната логика на психиката към този момент усеща това напрежение. От една страна, вложителите в инфраструктура – от производителите на чипове до операторите на центрове за данни – виждат в проектите на OpenAI удостоверение, че търсенето на изчислителна мощност ще остане високо години напред. От друга страна, все по-често се чуват въпроси дали проекция от 13 до 200 милиарда $ доходи за пет години не допуска съвсем съвършен сюжет: опазване на водачеството в моделите, сполучливи нови артикули като интелигентни сътрудници, резистентен ценови модел и липса на разрушителни регулации. В действителния свят сходни прави линии рядко остават прави.Историческият паралел е неминуем. В началото на века телекомуникационните компании вложиха стотици милиарди долари в оптични мрежи с убеждението, че трафикът ще пораства експоненциално. Трафикът в действителност набъбна, само че финансовите разноски бяха толкоз нападателни, че огромна част от цената отиде при по-късни играчи, които просто използваха към този момент издигнатата инфраструктура. Днес OpenAI и съперниците му рискуват сходен сюжет: в случай че се окаже, че нормата на възвръщаемост върху тези 1,4 трилиона $ е по-ниска от предстоящото, бенефициентите могат да се окажат освен разработчиците на модели, а най-много доставчиците на чипове, облаци и енергийна инфраструктура.Обявеният вътрешен „ червен код “ значи и нещо друго – приоритизация. OpenAI отсрочва създаването на нови артикули като комплицирани самостоятелни сътрудници, с цел да концентрира запаси върху усъвършенствания на ChatGPT. Това е безшумно самопризнание, че в миг, в който конкуренцията се ускорява, главният артикул – чатботът – се трансформира от „ витрина “ в витално значим център на бизнес модела. Ако Гугъл и Anthropic съумеят да убедят корпоративните клиенти, че техните модели са по-надеждни, по-сигурни или по-евтини, ценовият напън може да свие маржовете тъкмо когато вложенията са най-тежки. Тук се срещат логиката на психиката и счетоводството: страхът да не се изостане в качеството на модела може да докара до още по-агресивни разноски, което пък ускорява терзанията за балон.В същото време не трябва да се подценява и силата на резултата „ първи в съзнанието “. ChatGPT остана синоним на генеративен изкуствен интелект за всеобщия консуматор, а милиони разработчици и компании към този момент са построили процеси и артикули към неговия интерфейс и програмни интерфейси. Това е действително конкурентно преимущество: промяната на модел не е единствено механически акт, а организационна интервенция с риск, разноски и обучителна крива. Именно върху този инерционен капитал разчита OpenAI, до момента в който се пробва да навакса софтуерната отдалеченост, която анализаторите засичат в някои проби в интерес на Gemini 3 или Claude Opus 4.5.Големият въпрос е по какъв начин тази конкуренция ще се отрази на пазарите като цяло. Ако OpenAI, Гугъл и Anthropic продължат да натискат по едно и също време газта, изчислителното търсене ще поддържа високо равнище на вложения в чипове, мрежи, сила и центрове за данни. Това е положителен декор за целия бранш на полупроводниците и за фирмите, които зареждат „ мозъка “ на новата стопанска система. Но колкото повече капитал се влива в една тематика, толкоз по-остър става рискът от отчаяние. Новината за вътрешен „ червен код “ в OpenAI може да се прочете и по този начин: даже водачът усеща, че упованията са стигнали до точка, в която всяко закъснение в напредъка или монетизацията може да провокира значима преоценка.Историята тук не е просто фактът, че един изпълнителен шеф звучи обезпокоително в вътрешно писмо. Историята е, че актуалният цикъл на изкуствения разсъдък навлиза в фаза, в която към този момент не е задоволително да си пръв – би трябвало да доказваш, че можеш да растеш стабилно в свят с действителни ограничавания: чипове, сила, регулации и човешко внимание. Пазарът няма потребност от съвършени вести – той търси ясна и почтена история. А историята през днешния ден е, че изкуственият разсъдък остава гръбнак на идващото десетилетие, само че борбата за това кой ще монетизира този гръбнак занапред стартира, а чувството за „ червен код “ е единствено първият симптом, че сантименталната фаза е към своя край.Материалът е с изчерпателен и учебен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.